Споделено от бивши и настоящи учители:

Захаринка Зелихова - бивш учител по БЕЛ и история

                                                                    Минало и настояще

О, минало незабравимо! Как бързо времето лети!

         Години, години, години.....Изнизахте се като броеница, половината от тях не ги измервах с календара, а с изминалите учебни години, които започваха на 15 септември и завършваха на 24 май.

         За всички нас, 24 май е най-светлият, най-българският празник. На този ден славим нашето слово, нашето четмо и писмо. Винаги на този ден,  душата ми се изпълва със святи чувства и вълнения, с рояк от мили спомени.

         През пет години родното ни училище чества своя пореден юбилей. Още  от ранна утрин, то отваря широко врати, за да посрещне своите ученици, учители и гости.

           За жалост, тази година, училището ни няма да празнува. Но аз ще бъда там – мислено или на яве. Ще застана пак пред тази красива сграда, за да се върна отново и отново към най-хубавите си години и ще дам изблик на мили спомени.

           Мислено тръгвам към широко отворената врата и вместо себе си, виждам плахо и усмихнато 12-годишно момиченце, дошло от близката махала Барутин, за да постъпи в пети клас.

           Бяхме малки и неукрепнали още деца , а трябваше да преодоляваме редица трудности. Всеки ден, в студ и пек, изминавахме пеша 3-4 километра, за да стигнем до самото училище. Тогава нямаше превозни средства, нямаше и никакви удобства, удоволствия и глезотии. Бяха трудни времена, но волята и жаждата за знания, побеждаваха всичко. Вървях по пътя на знанието цели 15 години и се върнах пак тук, в нашето село, в родното училище, но вече като млада, изпълнена с енергия учителка. Тръпнеща и смутена, бавно икачвах дървената стълба към втория етаж  и плахо застанах пред учителската стая. Вълнувах се и се питах как ли ще ме приемат  моите бивши  учители, ще стана ли и аз равностоен за тях колега. Но реалността надмина моите очаквания – приеха ме радушно, подадоха ми ръка и дълго време ме водеха по нелекия път на тази професия. Помагахме си и с общи усилия преминавахме през трудностите.

           Предстоеше ми още една много вълнуваща среща. До този момент, аз винаги бях ученичката, а сега трябваше да застана пред учениците като тяхна учителка. Не беше лесно...Но като срещнах усмихнатите, жадни за знания погледи, бях готова да дам всичко от себе си, за да разпалвам още по-силно пламъка в техните очи.

          Децата бяха много послушни, любознателни, възпитани  и инициативни. По-скоро те ме водеха в различните дейности, аз просто ги направлявах.

Прекрасни деца, прекрасно минало, свързано с най-хубавия период от моя живот.

Имаше и горчивини, но хубавите моменти бяха много, много повече. А в днити, в които бях удовлетворена от работата си  не ходех по земята, а летях от щастие. Чувствах се доволна и полезна.

И така ден след, година след година. Умората и старостта бавно и неомолимо превземаха моето тяло. Пенсионирах се по възраст, но сърцето ми си  остана все така младо и отдадено изцяло на децата.

           А носталгията е болезнена, все още я нося в сърцето си и навярно никога няма да ме напусне.

           Радвам се и съм поласкана, когато ме канят да замествам отсъстващи колеги. Удовлетворението не винаги е на лице, но аз съм доволна, че се срещам отново с училището, с децата и това ме зарежда за дълго време с енергия  и душата ми се подмладява.

           А училището ни? Въпреки сложните обстоятелства – дано да съществува и просъществува още много, много години.

23.05.2020 година

 

---

Сирма Сиракова, бивш начален учител

                     Мили спомени, мило училище!

          Училището ми даде начален старт, тук  пораснах, напражих първите си стъпки с най-истинските приятели и най-прекрасните учители. Благодарение на тях  реализирах мечтата си – свързах  своя префесионален път с училището. Върнах се като колежка на моите пъртви учители. Гордея се с неговата 150-годишна история. Гордея се с това, че децата ми получиха отлична подготовка в него и станаха достойни и добри хора.

           Гордея се всеки път, когато познати и непознати говорят с възхищение за него.

           Годините в живота ми са измерени с безкрайната броеница на училищните часове. Ден след ден, година след година, випуск след випуск! Да ограмотяваш малките дечица! Трудно е, когато застанеш пред десетки питащи, незнаещи, неможещи и боязливи детски очички на първокласниците. Да спечелиш доверието им, обичта им! Да събудиш желанието им към науката! Да ги научиш да събират в най-хубавите думи буквичките разпилени като дребни манистени зрънца със своите малки ръчички. Да си свидетел на израстването им и нетърпението да покажат наученото. Израснали пред очите ти, станали мъдри хора, които могат сами да откриват прозорчето към света и спокойно да гледат от него, разучавайки чудните му тайни.

           Нищо не е по-ценно за учителя от благодарността и уважението на учениците му, които са го  гледали със светнали очички от чиновете, са станали големи, всеки е поел по своя път, но все още си спомнят за теб. Все още те търсят и споделят незабравими преживявания. Скромната и любознателна Сара Малинова, тихата и скромна Ива Проданова, която тихо ми прошепва „....обичам ви“. Палавата и умна Валерия Грозданова. Дяволитите и винаги готови за помощ  Десислава Колибарова, Ванеса Томашова и Сияна Малинова – прекрасните момичета от последния ми випуск. И всички останали мои ученици, които ме дариха с любов, доверие и благодарност, за което им благодаря.

           Когато срещнеш на улицата млад човек и той от далеч се усмихне и пита: "Госпожо, помните ли ме?"

           Когато пораснали,  дойдат да ме видят  за мен е най-голямото ми постижение  - тяхното доверие и уважение.

           Мили ученици,  знанието е висока планина, а изкачването ѝ  до най-високия ѝ връх е свързано с много трудности и препятствия. Всеки сам  определя височината, която иска да стигне. Бъдете упорити и отговорни, за да изкачите най-високия връх.

          Скъпи колеги, останете все така всеотдайни и креативни. Желая ви сили и търпение, за да продължите да бъдете извор на знание, мъдрост  и човешки добродетели!

         

---

 

               Независимо, колко големи сме, вълнението, което изпитваме при спомена за родното училище с течение на годините става все по-голямо, защото само родният дом и родното училище никога не се отдалечават от нашите сърца. В тях живеят спомени и копнежи. Влизайки в тях, отново и отново преоткриваме скътаните детски спомени, които ще останат винаги живи в нас. Мило ни е за този дом на познанието. Спомняме си с носталгия за изминалите години, за безгрижното детство, за световете, разкрити в класната стая. Тук изживяхме интересни години, научихме много, подготвихме се за предстоящия живот.

                Никога няма да избледнее споменът за нашите учители, личности - обаятелни, силни, въздействащи.

                Благодарим не само на първите ни учители, които ни научиха да четем и пишем, да мислим, да се борим, но и на всички други наши учители, че отвориха очите ни за света, за уроците по честност, отговорност и трудолюбие, за това, че ни научиха, че със знание, труд и упоритост няма невъзможни неща и могат да се сбъднат и най-смелите мечти, че ни научиха  да ценим себе си и другите, да бъдем истински приятели, да се справяме с предизвикателствата на бързопроменящата се среда, да пазим силата на духа, националните традиции и вярата в бъдещето!

           Честит празник!

                     Честит юбилей!

                 Драги ученици, продължете 150-годишната традиция на нашето училище – да бъде храм на знанието, обичайте го, постигайте целите и мечтите си,  бъдете смели и трудолюбиви, учете се  опита и мъдростта на вашите учители!

                 Мили учители, приемете нашите най-искрени пожелания за здраве, творчески дух и нови вдъхновения през идните години! Работете все така достойно, градивно и всеотдайно и не спирайте да раздавате своите знания, грижи и любов!

                 Уважаеми господин Романов, благодарим на Вас и Вашия екип за ясната стратегия и тактика на управление, благодарение на които училището ни възкръсна от пепелта!

                 Нека тази Светиня, която сме поверили на Вас да пребъде!

               

 

---

 

Елиза Хаджиева - бивш възпитател

                 Шумна класна стая, не толкова подредена, колкото би ми се искало, молби по-рано да приключим с уроците, за да остане време и за игра в новия физкултурен салон… И чувството, че все нещо ти се изплъзва, че е можело да се справиш по-добре, а може би не си дал всичко от себе си. Толкова е трудно да си учител, особено когато си толкова млад.

                 Работех в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Арда като възпитател на учениците от прогимназиален етап в продължение на две години. Тогава още нямах собствени деца и тъй като самата аз като дете съм била кротка и послушна за мен беше истинско предизвикателство да се справям с преизпълнените с енергия и всякакви щури идеи тийнейджъри. Мислех си, че не мога да достигна до тях по никакъв начин, че всичките ми усилия и нерви отиват напразно, а сега като се замисля, това че не всичко е ставало точно така, както съм го планирала не означава, че е било провал. Спомням си, че децата ме търсеха да им пиша рими за да съчиняват стихотворения, обичаха да рисуват модели, на които аз рисувах лицата, искрено се радваха, когато слизахме в кухнята да готвим и се обединяваха около проектите, които им давах. Значи все пак частица от това, което съм се опитвала да им предам е стигнала до тях. Дори и едно малко зрънце да е било посято в сърцата им от него някой ден ще израсте нещо добро и красиво.

                  Благодарна съм на учителите от колектива, с който работех за подкрепата и разбирането, а също и на директора господин Федя Романов, който винаги с готовност приема новите и различни идеи. Най-вече съм благодарна за опита, който придобих през тези две години, защото докато си мислим, че учим другите всъщност научаваме най-много неща за себе си. Е, това беше безценен урок по търпение. А сега вече и като майка виждам нещата по съвсем различен начин. Децата са жизнени, палави, понякога и недоразбрани, но са прекрасни такива, каквито са. Затова на вас, скъпи учители, на които родителите поверяваме най-ценното си, пожелавам здраве, много търпение и много вдъхновение, за да можете да предадете и на децата любовта си към знанието и да им дадете криле, с които да следват мечтите си.

                  Честит празник!

                 

---

         

        Казвам се Елвира Табакова и съм учител по биология и химия. Завършила съм ПУ "Паисий Хилендарски" със специалност " Микробиологичен контрол и безопасност на храните" и "Учител по биология".

        През настоящата 2019/2020 съм една от щастливките да бъда част от колектива на ОУ ” Св. Св. Кирил и Методий”, с. Арда. Никога няма да забравя първия учебен ден на 2019 г., когато престъпих прага на училището като начинаещ учител. Една бърза равносметка ми припомни грижата на моите родители, моите учители, ученическите ми трепети, безгрижието, мечтите. Всичко засилваше чувството ми за отговорност и желанието за успешна реализация на първото ми работно място.

             Надявам се да успея да намеря пътя към всеки, да успея  да заинтригувам учениците си, за да предам всичко, което знам и мога. Искам да намеря сили да бъда търпелива и великодушна, за да направя общуването си с моите ученици едно прекрасно приключение, което да ни кара да ставаме по-добри и да намерим себе си.

             Тази година за нашето училище е особено вълнуваща и тържествена, защото е юбилейна – 150 години от основаването му. Достигнало почетна възраст, от висотата на която можем да погледнем нашето минало и бъдеще.
В навечерието на патронния празник на училището, отдаваме
 почит и искрена благодарност  към всички творци на историята на училището ни. В навечерието на 150  годишния юбилей на училището пожелавам на колегите си да вярват в това, което правят в името на своите ученици; на родителите – да бъдат верен наш партньор. А на всички ни – заедно да гледаме в една посока – посоката на успеха! На нашите възпитаници пожелавам да израстват като личности в родното училище и достойно да заемат мястото си в обществото!
            Честит празник!

---

       

   Йорданка Кехайова  - учител по ФВС

           Уважаеми колеги, продължавайте все така упорито и всеотдайно да поддържате огъня на познанието. Да бъдеш учител не е просто работа, а Призвание. Да възпитаваш знания и умения е мисия. Бъдете все така всеотдайни, отзивчиви, усмихнати и сърдечни, с доброта и нежност посрещайте предизвикателствата на живота.

              Сърдечно Ви БЛАГОДАРЯ, че ме  приехте във вашия екип и ми дадохте възможност да започна своя преподавателски път  във вашето училище. Поднасям Ви мойте най-искрени благодарности!

              Скъпи ученици, покорявайте върховете  на знанието! Обичайте и уважавайте своите учители и вярвайте в тях! Преодолявайте заедно трудностите и ги превръщайте в победи, защото Вие – нашите ученици, сте бъдещето, в което вярваме!

             Честит празник на славянската писменост!

             Нека на този свят ден да си спомним за трудния път на създаването на езика ни. Да склоним глава пред мъчениците, които са дали всичко от себе си, за да го опазят и предадат на поколенията. За тях и за нас днес славянският език си остава нещо свято.

             Честит празник, училище любимо - дом на вълшебствата в този свят, в класните си стаи съхранило любовта на поколения пред нас! Честит празник училище любимо,запалило пламък в нашите души! Да пребъде твоята мисия вековна, светлинна клада от теб да строи!

              ЧЕСТИТ 150 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ!!!