ПОЗДРАВ ПО СЛУЧАЙ 150-ГОДИШНИНАТА

ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

В СЕЛО АРДА, ОБЩИНА СМОЛЯН

24  МАЙ 2020 ГОДИНА

          Скъпи ученици, бивши възпитаници на родното училище!   Драги читатели! Настоящи и бивши колеги!

          Богата и бурна е нашата история. Много събития са записани в нейните пожълтели страници. Сред тях е  и денят, който напомня за най-великите и благородни наши национални черти и постижения.

            24 май - Ден на българската просвета! Ден на българската култура! Ден на  славянската писменост!

            Гениална е заслугата на Кирил и  Методий - първооткривателите, създателите и първоучителите на Аз, Буки, Веди… Първоучители, защото всичко започва от оная първа бразда, от оная първа крачка – да дадеш на своя народ писменост и език, на който той говори и пише.

            Ние се прекланяме пред безсмъртния подвиг!

            Не случайна е гордостта на народния поет Иван Вазов, когато прокламира:

                                       ”….,че  и ний сме дали нещо на светът

                                         и на вси славяни книги да четат …..”

            Така е създадена и утвърдена славянската писменост и литература на днешен народен език.

            Така е създадена и славянската църква и светско училище, в което се преподава на народен език.

            В България биват открити едни от първите книжовни средища в Европа.

            В календара на другите страни няма такъв празник, символ  на жаждата за знания, на стремежа към красота, на порива да се върви все по-нататък и по-нагоре, към СВЕТЛИ БЪДНИНИ!

            Скъп повод ни призовава – 150 години от откриването на  първото в горното поречие на река Арда - светско училище.

            Село Арда  се свързва с едноименната река и нейният извор. Но тук има и друг извор - УЧИЛИЩЕТО, от което век и половина блика светлина и наука.

            Години – не една, не две! Десетилетия – не едно, не две! Сто  години, подминават. 150 години от както едно просветно огнище пламти и съгрява.

            Но колкото и години да изминат, всички понякога се връщаме към своето училище. Там, където се сливат началото на живота, топлината на детството, красотата на младостта и мъдростта на поколенията.

           Заедно прониквахме в дебрите на народното творчество, в точния ритъм на числата, в природните тайни на необятната вселена, във вълшебството на песента и музиката на багрите.

           Изживяхме заедно красиви, а понякога и не чак толкова хубави мигове.

           Всичко в името на добрите мечти и идеали.

           Живяхме  с  вечните въпросите.

           Ще оправдаят ли нашите ученици, възпитаници и наследници,  доверието, което им гласувахме?

           Оправдахме ли ние техните очаквания?

           Въпроси, на които ще отговори само тайната, наречена време!

           Питаме се, защо толкова бързо стигнахме до тук! Нас не ни ли засяга факта, че хората се раждат, остаряват и умират. Даваме си за пример и успокоение един човешки живот. Вижте бай ДимитърУзунов е на 101 години, амиМехмедеминСелимов е на 104 г. А може ли да наречем старо, него – родното арденско училище, което винаги ни е свързвало с младостта, в чийто коридори и класни стаи непрекъснато е кънтяла и продължава да кънти детската глъч.

           Жаждата за свобода и просвета е била винаги първа и най-отговорна задача на българина, в това число и на родопчанина, и още повече - за арденци. Хората от всички поколения обичат училището. И в миналото и сега се стремят  към по-добро образование. Доказателство е равносметката, която можем да направим.

           Напоследък аз и моите колеги често си задаваме въпроса: Колко бързо стигнахме до тук!

           Като, че ли само преди дни прекрачихме прага на родното училище. Бяхме малки палавници, които си имаха своите мечти и амбиции. В това училище работихме всеотдайно и натрупахме опит и мъдрост.

            Безкрайна е благодарността ми към всички. Най-вече към всички институции, които съхраниха училището до сега, въпреки малкият брой ученици.

            Благодаря на ученици, учители и родители, че го издигнаха до пиедестала на едно от добрите селски училища, за което с гордост се говори.

            Скъпи ученици, бъдете здрави, силни и неотстъпчиви в желанията и мечтите си и  най-вече ефективни в самообразованието си! Няма нищо по-красиво от високия дух и нищо по-силно от знанието!

            Уважаеми колеги учители!

            Вие наистина сте апостоли на образованието, културата и възпитанието на българските деца. Гордеем се с Вас и с вдъхновението, с което продължавате да  изпълнявате мисията си, въпреки трудностите, които срещате. Вашата  работа и професионализъм са изпълнени с обич от сърце!

            Бъдете истински Учители! Бъдете господари на знанието и мъдростта!

            Уважаеми читатели!

            От сърце Ви желая на всички здраве и късмет! Да растат силите Ви и Вашето удовлетворение! Да се увеличат възможностите Ви във всички посоки! Да се задълбочи желанието и възможностите на обществото   в отглеждането, възпитанието и обучението на децата на България! Радвайте се на всеки красив миг в живота си! Бъдете щастливи!

            Поздравявам Ви с Деня на славянската писменост и култура!

 

            Честита 150 годишнина на ОУ «Св. Св. Кирил и Методий» с. Арда!

 

           Федя Романов,

           Директор